Алиансът на технологичната индустрия прикани българските институции да подкрепят необходимостта от решаване на европейско ниво на въпроса за "справедливия принос" (fair contribution)

В свое писмо до Министерство на транспорта и съобщенията и Комисията за регулиране на съобщенията Алиансът на технологичната индустрия представи ролята на "справедливия принос" за бъдещото резвитие на цифровата инфраструктура и свързаност.

Цифровата инфраструктура и свързаност са основни фактори за цифровата трансформация на Европа. Бъдещето на свързаността, базирано на сигурни свръхбързи мобилни мрежи от ново поколение и оптични мрежи с малко времезакъснение, е ключово за  появата на нови приложения в изкуствения интелект, виртуалната реалност, IoT, умните градове, индустрията 4.0 и метавселената. Това ще позволи на технологиите да подпомогнат индустриалния растеж, да подобрят европейската конкурентоспособност, като същевременно осигурят широкообхватни ползи за гражданите чрез по-добро здравеопазване, образование, селско стопанство, сигурност, транспорт и др.

Неслучайно Европейският съюз (ЕС) в политическата програма „Цифрово десетилетие” си постави амбициозната цел до 2030 г. да има гигабитово покритие навсякъде в държавите членки. Това изправя телекомуникационните компании пред сериозно предизвикателство. През последните 10 години европейските оператори са инвестирали 500 милиарда евро в инфраструктура. Въпреки това в наскоро публикувания първи Доклад на Европейската комисия относно състоянието на политическата програма „Цифрово десетилетие“ 2023 г.[1] се вижда, че оптичните мрежи достигат до едва 56 % от домакинствата в Европа, а 5G покритието обхваща 81% от населението, като в селските райони тази стойност намалява до 51%. Разгръщането на самостоятелните 5G мрежи изостава, а качеството на 5G все още не е задоволително по отношение на очакванията на крайните потребители и нуждите на промишлеността. 55 % от европейските домакинства в селските райони все още не се обслужват от никоя модерна мрежа, а 9 % все още не са обхванати от никаква фиксирана мрежа. Данните за България са аналогични на средноевропейските. Въпреки, че у нас има добра свързаност към мрежите с много голям капацитет (VHCN) и към оптичните мрежи до помещения (FTTР) в Доклада на ЕК за България е отчетено неравномерното разпределение на цифровата инфраструктура в селските райони и необходимостта от допълнително усилия в тази насока. Посочва се, че ръстът от 0,8% на гигабитовата свързаност за последната година е незначителен, а с нивото от 73% за широколентово мобилно покритие по население се нареждаме на последно място в ЕС.

Наред с трудностите в постигането на амбициозните европейски цели телекомуникационният сектор се изправя и пред проблема, свързан с експоненциалното нарастване на трафика на данни. Средният темп на растеж е 20-30% годишно, дължащ  се основно на шепа големи технологични компании. Очаква се този растеж да продължи. При настоящите условия телекомите все по-трудно могат да отговорят на това предизвикателство.

Независимо, че секторът непрекъснато инвестира в подобряване на цифровата свързаност, цените на дребно за телекомуникационни услуги през последните десет години, за разлика от останалите комуналнобитови услуги, като цяло не търпят съществени промени, поради което операторите все по-трудно покриват капиталовите си разходи. В направено по поръчка на ЕК проучване[2] се посочва, че за да бъдат постигнати целите на „Цифровото десетилетие” до 2030 г. общият недостиг на инвестиции в телеком сектора е в размер от 174 милиарда евро до 227 милиарда евро.

Осъзнавайки заплахата, пред която е изправена Европа в същественото изоставане по отношение на цифровата свързаност спрямо останалия свят, на 2 октомври 2023 г. изпълнителните директори на 20 европейски телекомуникационни оператори и групи отправиха призив към европейските политици за създаване на законодателство за „справедлив принос” (fair contribution) – „Европа трябва да действа, за да защити цифровото си бъдеще”[3]. В него те приканват да се преразгледа днешната регулаторна рамка за телекомуникациите и да се даде възможност както на големите европейските индустриални компании, така и на малките и средни предприятия да се конкурират в световен мащаб. Предлага се по-голяма хармонизация на политиките за радиочестотния спектър, приемане необходимостта от разгръщане на мащаб, за да се избегне разпокъсването на националните пазари и да се формира основата за нов подход за покриване на разходите за мрежова инфраструктура чрез „справедлив принос” от най-големите генератори на трафик.

Тази мярка би възстановила баланса на пазарната сила и би преодоляла настоящите асиметрии. Определянето на „приноса” трябва да става на базата на търговско договаряне. Осигуряването на възможност за водене на преговори при равни условия за предоставяне на услуги за пренос на данни също ще гарантира правилното оразмеряване и осигуряване на необходимия капацитет, възможностите и ефективността на мрежите, без да нарушава европейските правилата за мрежова неутралност. Ако е необходимо, може да се въведе и  механизъм, който да  гарантира, че финансовите вноски са ефективно инвестирани в разгръщането и повишаването на капацитета на мрежата. По този начин телекомите ще се ангажират да инвестират получените средства за постигане на целите на „Цифровото десетилетие” на ЕС.

Освен това един такъв подход ще доведе до ползи и за околната среда.  Понастоящем не съществува икономически стимул за намаляване на ненужния трафик на данни. Въвеждането на „справедливия принос” би насърчило по-отговорно и ефикасно боравене с данните, без да се влошава потребителското изживяване. Големите генератори на трафик ще могат да оптимизират управлението на трафика на данни и да намалят въглеродния отпечатък от използването им. Телекомите ще имат способността да инвестират в нови технологии, стимулиращи енергийната ефективност.

„Справедливият принос” следва да бъде част от по-широка политическа програма, която ще позволи на Европа да възвърне конкурентоспособността и суверенитета си. Предприемането на законодателни мерки ще покаже на глобалните инвеститори и на бизнеса, че европейските политици разбират проблемите на сектора и имат волята да ги разрешат. Европа за пореден път ще покаже способността си да отговори на предизвикателствата и на потребностите на своите граждани и бизнеса.

Алиансът на технологичната индустрия (АТИ) напълно споделя изложената по-горе необходимост от предприемане на европейско ниво на законодателни мерки за регламентиране на „справедливия принос” по отношение на големите генератори на трафик, с оглед стимулиране на инвестициите в цифровата инфраструктура и постигане на целите за гигабитова свързаност на територията на целия ЕС до 2030 г.

В тази връзка АТИ приканва Министерство на транспорта и съобщенията и Комисията за регулиранех да вземат под внимание изложеното и да подкрепят необходимостта от решаване на европейско ниво на въпроса за „справедливия принос” при подготовката и представянето на българската позиция в процеса на вземане на решения в ЕС по тази тема.